Да убиеш човек…

Начало книги

салони, като напразно търсеше недочетена стихосбирка, която бе затулила някъде и едва сега се беше сетила за нея. Когато запали лампите в гостната, тя изпъкна на светлината им, облечена с широк пеньоар от мек розов плат, богато поръбен с дантели на деколтето и по рамената. Пръстените още бяха на ръцете й, буйната руса коса още не беше разпусната. Нежно, изящно хубава, със слабо овално лице, червени устни, лека руменина по бузите, тя имаше сини очи, които с променливостта на хамелеон можеха по желание да погледнат широко отворени с наивността на девойка, да станат сурови

и сиви, със студен блясък, или да пламнат с непреклонен и властен жар.

Тя изгаси лампите, излезе и се запъти по коридора към сутрешния салон. На вратата спря и се

ослуша. От другия край я сепна не звук, а усещането за някакво движение. Можеше да се закълне, че не е чула нищо, и все пак бе настъпила някаква

промяна. Атмосферата на нощния покой се бе нарушила. Запита се кой ли от слугите може да броди из къщата. Икономът не — той бе известен с това, че си ляга рано освен в особени случаи. Не можеше да е камериерката й, понеже й бе позволила да излезе тази вечер.

Читать дальше →