Човек на почит

Начало книги

Ярка светлина струеше от един кухненски прозорец, гледащ към рибарския кей. Намираше се в дъното на Флийт стрийт. Възрастният мъж — Густаво Менесиеро — седеше на дървен стол с лице към най-малкия си внук Бефино.

Десетгодишното момче не откъсваше поглед от очите на дядо си, заслушано в разказите и митовете за едно минало, изпълнено с кървави събития. Това бе момент на откровение както за възрастния мъж, така и за момчето. То слушаше мълчаливо и гледаше като омагьосано, когато от време на време старият прекъсваше, за да издуха кълбо дим от смачканата си черна пура, чиято тръпчива миризма напомняше запалени морски водорасли. Както всички дядовци емигранти, той разказваше за своята младост в родината.

Плътен сицилиански глас изпълни кухнята, когато възрастният мъж заговори на развален английски:

— Помни, figlio mio1, в Шака един сицилианец трябва да е достоен и уважаван, за да се нарича истински шакитанец. Трябва да бъдеш предан на своите хора. Трябва да има само uno padrone, uno presidente, само uno capitano, ah capito2? Разбираш ли, Бефино? — повтаряше той, проверявайки дали момчето внимава.

Читать дальше →