Червеното божество

Начало книги

Отново този звук, устремен към небесната вис! Засичайки по часовника времето на неговата дълговечност, Басет го сравни с архангелска тръба. Той си помисли, че дори градските стени не биха издържали и биха рухнали под напора на този могъщ, властен призив. Вече за хиляден път Басет се опитваше да определи характера на мощния тътен, който цареше над земята и се разнасяше далече наоколо, достигайки укрепените селища на диваците. Планинската клисура, от която прииждаше, трепереше от гръмкия водопад; все нарастваше и преливайки котловината, изпълваше земята, небето и въздуха. Болното въображение на Басет дочуваше в този звук страшния вопъл на митичен гигант, пълен с отчаяние и гняв. Бездънният глас, призивен и настойчив, се устремяваше нагоре, сякаш се обръщаше към други светове. В него звучеше протест, че никой не може да го чуе и разбере.

Така му се струваше на болния. Той отново се опита да определи природата на странния звук. В него се сливаха и гръм, и меко звучене на златна камбана, и сладостен звън на опъната сребърна струна. Но това не беше нито един от тези звуци, нито пък смесица от тях. Нито речникът на болния, нито опитът му можеха да намерят думи или сравнения, за да предадат полифоничността на звука.

Читать дальше →