Бисерите на Парле

Начало книги

Кормчията хаваец завъртя щурвала, „Малахини“ се обърна с нос към вятъра и се изправи. Предните платна увиснаха; разнесе се отривистото плющене на краищата на въжетата по платната и скърцането на бързо въртящи се скрипци; вятърът отново изду платната, шхуната се наклони и взе друг курс. Макар че беше още ранно утро и духаше силен вятър, петимата бели на юта бяха облечени много леко. Дейвид Грийф и неговият гост, англичанинът Мълхол, бяха още по пижами и с китайски пантофи, обути на бос крак. Капитанът и помощникът му — по тънки долни фланелки и с платнени панталони, а отговорникът за стоката все още държеше в ръце фланелката си и никак не му се щеше да я облече. По челото му бе избила пот и той жадно подлагаше гърди на вятъра, който не носеше никаква прохлада.

— Душно, и вятърът не помага — оплака се той.

— А какво става там на запад? Това искам да знам — додаде Грийф.

— Няма да трае дълго — обади се помощниккапитанът, холандец на име Херман. — Вятърът цяла нощ се мени — пет минути духа от една страна, десет минути от друга, един час от трета.

Читать дальше →