Белю Пушилката

Начало книги

Отначало той беше Кристофър Белю. Докато да постъпи в колежа, беше станал Крис Белю. Сетне, в бохемската компания в Сан Франциско, го наричаха Кит Белю. А в края на краищата никой не го знаеше под друго име освен Белю Пушилката. Тази история за еволюцията на името му представлява историята на личната му еволюция. И надали всичко това щеше да се случи, ако той нямаше любеща майка и чичо с желязна воля и ако не беше получил писмо от Джилет Белами.

И Кит Белю отиде право в редакцията на „Талаз“ да даде добросъвестно препоръките си. O’Xapa го изслуша. О’Хара поспори. O’Xapa се съгласи. O’Xapa уволни тъпака, който му пишеше критиките. Нещо повече: O’Xapa знаеше как да спечелва хората — точно от което се страхуваше Джилет в далечния Париж. Когато O’Xapa искаше нещо, никой приятел не можеше да му откаже. Просто не можеше да се устои на неговата любезна настойчивост. Преди да успее да се измъкне от редакцията, Кит Белю беше станал помощник-редактор, беше се съгласил да пише всяка седмица колоните с критиката, докато се намери някой със свястно перо, и беше обещал да пише роман за Сан Франциско — всяка седмица подлистник от десет хиляди думи — и всичко това безплатно. „Талаз“ още не плащал хонорари, обясни му O’Xapa; и със същата убедителност каза, че в Сан Франциско имало само един човек, способен да напише романа, и този човек бил Кит Белю.

Читать дальше →