Добра работа

Начало книги

Може би трябва да обясня на читателите, които не са ходили в Рамидж, че това е измислен град с измислен университет и измислени фабрики, населен от измислени хора, който заема — за целите на литературата — географското място, където на картата в така наречения истински свят се намира град Бърмингам.

Изключително задължен съм на няколко ръководни служители от промишлеността, и особено на един от тях, които ме разведоха из заводите и кабинетите си и отговориха търпеливо на всички мои, често съвсем наивни, въпроси, докато подготвях този роман.

Понеделник, 13-ти януари 1986. Виктор Уилкокс лежи буден в тъмната спалня и чака писукането на кварцовия си будилник. Той е навит за 6:45. Колко дълго трябва да чака, той не знае. Лесно би могъл да разбере, трябва само да се пресегне, за да напипа часовника, да го вдигне пред очите си и да натисне бутона за осветяване на дигиталния дисплей. Но той предпочита да не знае. Да речем, че е едва шест. Или дори пет? Защо да не е пет? Но колкото и да е часът, той няма да може да заспи отново. Напоследък му е станало навик да лежи буден в тъмното и да чака пискащия сигнал, обзет от чувство на тревожност.

Читать дальше →