Адвокат в леглото

Начало книги

Малко след два през нощта Стив Соломон спринтираше по дигата и гонеше мъжа с джета.

Черен неопрен. Черна каска. Черно забрало. А бе — Дарт Вейдър.

Мъжът му показа среден пръст, после даде мръсна газ. Джетът литна във въздуха, падна с плясък във водата и се понесе с рев към залива Бискейн.

— Спри го, вуйчо Стив! — викаше Боби. Стив беше наредил на дванадесетгодишния си племенник да стои на дока, но момчето също тичаше по петите му. — Можеш да го хванеш!

„Абсолютно, хлапе. Дай ми на мен да хващам лошите, да освобождавам делфини и да спасявам света.“

Сърпът на Луната висеше над залива. Делфинариумът трябваше да е притихнал. Вълничките в канала трябваше спокойно да се полюшват от лекия ветрец, а въздухът да мирише на сол и водорасли. Вместо това джетът ревеше като разярен звяр и оставяше след себе си диря от мръсни газове.

Стив се затича още по-силно. В миналото беше най-бързото еврейче на „Пайн Три Драйв“ — е, бандата се състоеше повече от флегми, отколкото от спринтьори.

Читать дальше →