Оскар за смъртоносна роля

Начало книги

Блондинката зад волана на пежото наистина беше хубава.

Тя умело паркира колата си до тротоара в миниатюрното пространство между две други коли. Загаси двигателя, отвори вратата. Мярнаха се стройните й крака под мини поличката. Блондинката се засмя и каза нещо на някого, който седеше до шофьорското място, но лицето му беше скрито. След минута от колата слезе млад мъж. Сега той се виждаше прекрасно на безмилостната светлина на летния ден.

„Да, това е той“ — каза си Валерий Петрович. Отмести чашката от еспресо и вдигна ръка, за да викне сервитьора.

„Десет франка за кафето — пресметна той наум, — плюс двайсет и два франка за бутилчица «Перие». Пладнешки обир! Ако продължавам да го карам така, от командировъчните ми няма да остане нищо. Даже няма да мога да занеса на Танюшка обещаната кукла… Но най-гадното, разбира се, не е това. Най-гадното е, че всичко се потвърди. Това наистина е тя. И най-важното — с нея е точно той.“

Читать дальше →