Театърът

Начало книги

Беше девет без десет, почти време за затваряне, а Пътнам имаше отчаяна нужда да посети тоалетната. Притисна краката си един в друг и заскърца със зъби. В книжарницата нямаше никой. Последният купувач си бе тръгнал преди няколко минути, след като изразходва два часа и никакви пари вътре и оттогава никой не беше влизал. Той се замисли за миг, после реши да затвори за деня. Или по-скоро пикочният му мехур реши вместо него. Г-н Кар би получил удар, ако узнаеше, но Пътнам бе уверен, че работодателят му би предпочел да затвори, отколкото да остави магазина без надзор, докато се облекчаваше.

Той грабна връзката ключове от рафта под касовия апарат и забързано обиколи щанда, отправен към входната врата. Попипка се, докато открие нужния ключ, и щом успя, пъхна го в ключалката, завъртайки, докато чуе силно прещракване. Обърна табелката на витрината от „Да, отворено е“ на „Съжалявам, затворено е“, после с всички сили затича към банята в задната част на магазина.

Читать дальше →