Ти ми принадлежиш

Начало книги

Константин Рубльов стоеше със скръстени на гърба си ръце пред прозореца във всекидневната и наблюдаваше как в далечината се надига и бавно се приближава облак прах. Всекидневната се намираше в предната част на къщата и прозорецът гледаше към пътя, който преминаваше, криволичейки през имението, и продължаваше на изток към река Днепър. В ясен ден можеше да се види и самата река. От мястото, където бе застанал, Рубльов виждаше пътя да се губи в далечината на запад, докъдето поглед стига, и точно от тази посока се задаваше облакът прах. Ако не знаеше, че този ден има конно състезание, без съмнение щеше веднага да разбере, тъй като от двете страни на пътя до къщата му започваха да се събират големи групи от хора. Неговите казаци обичаха състезанията с коне не по-малко, отколкото хубавата битка. Те бяха здрави, жилави хора, винаги с приповдигнат дух, винаги готови да се смеят, да пеят или да се бият — освен това бяха невероятно лоялни. Не можеше да се каже, разбира се, че бяха негови, въпреки че той винаги бе мислил за тях по този начин, защото от много дълго време бяха свързани със семейството му. Те го приемаха по същия начин. Но „казак“ означаваше „свободен воин“ и тези хора бяха точно такива. Откакто неговият прапрадядо им беше разрешил да се заселят в земите му, те вършеха за семейство Рубльови всичко, което се изискваше от тях. Бяха слуги в дома му, грижеха се за конете му, а когато тръгнеше на път, го пазеха.

Читать дальше →