Синеокият варварин

Начало книги

Шанел Ли-Сан-Тер така се стовари по гръб върху омекотения под на залата за тренировки, че за момент дъхът й секна. Точка за Корт. Беше казала на андроида да не я жали и той очевидно бе приел думите й буквално.

— Защо позволяваш да се отнася така към теб?

Шанел издиша и въздухът от дробовете й почти изсвистя. Джад Се Моер я ядосваше; двамата бяха прекарали заедно последните девет месеца в Откриване на света. Когато импулсивно бе поканила неколцина от своите нови приятели у дома за цялата ваканция, не бе предполагала, че някое от момчетата ще приеме.

Както повечето дипломанти от нейния клас, с изключение на нея самата, Джад беше само на осемнайсет. При това и нисък, почти колкото дарашците — слуги на родната й планета Шака’ан. Имаше съвсем момчешки вид. Когато брат й Далден навърши осемнайсет, вече приличаше на истински мъж. Вероятно русоляво кестенявите коси на Джад, сивите очи и обичайното му пламенно изражение, както и нетактичните забележки, като тази отпреди минута, й пречеха да види в него нещо друго, освен хлапак.

Читать дальше →