Разбойникът и зеленооката

Начало книги

— Лаклан, жив ли си?

Не беше ясно. В момента дори не беше желателно. Докато лежеше и кръвта му изтичаше след подлия удар, Лаклан Макгрегър разбра, че най-вече е пострадала гордостта му — раната по-скоро го дразнеше, отколкото го болеше. Не стига че главатарят на клана Макгрегър се беше принизил дотам, че да стане обикновен разбойник, ами се беше проявили като кръгъл глупак и го бяха ранили…

— Лаклан? — попита го пак същият глас.

— По дяволите, дори още да не съм мъртъв, заслужавам да умра, така че не си мисли да ми караш тялото у дома за погребение, Раналд. Остави ме да изгния тук — това заслужавам.

— Нали ти казах да не се тревожиш, Раналд — засмя се Гилян Макгрегър. — Трябва гюле, а не куршумче от английски пистолет, за да подпали такова огромно туловище.

Лаклан изсумтя недоволно и Раналд, който го преглеждаше, за да открие признаци на живот, въздъхна облекчено.

— А бе знам аз — отвърна Раналд със странна смесица от гордост и веселие. — По-скоро се тревожех как ще го кача на коня. Ако не успее да го яхне сам, наистина ще си изгние тук, защото със сигурност не можем да го вдигнем дори и двамата.

Читать дальше →