Прелъстена невинност

Начало книги

Скоро щеше да се изсипе поредният проливен пролетен дъжд, но Катрин Сейнт Джон не забелязваше мрачното небе и надвисналите над главата й облаци. Тя се разхождаше унесено из малката градина, като късаше розови и червени рози, които по-късно щеше да подреди във вазите в дневната си и в стаята на сестра си Елизабет. Брат й Уорън беше излязъл както обикновено да се забавлява някъде, а и нямаше нужда от цветя за украса на стаята му, тъй като рядко се прибираше да спи в нея. Баща им Джордж пък не обичаше рози.

— Дайте ми лилии или ириси, или дори диви маргаритки, но си задръжте смърдящите рози, момичета.

Катрин дори не би си помислила да пренебрегне думите на баща си. Затова всяка сутрин един слуга бе изпращан да намери диви маргаритки за граф Страфорд.

— Ти си просто чудесна, скъпа Кейт — обичаше да казва баща й и Катрин приемаше комплимента му като заслужен.

Не че тя имаше нужда от похвали, дори напротив. Всичко, което правеше, го правеше заради собствената си гордост и самоуважение. Тя обичаше да чувства, че хората имат нужда от нея, а те наистина имаха такава нужда. Джордж Сейнт Джон беше глава на семейството си, но Катрин бе тази, която управляваше домакинството и в това отношение баща й беше оставил всичко на нея. Тя беше едновременно господарка на дома, домакиня и икономка и се грижеше графът да стои настрани от домашното ежедневие и проблемите с наемателите, за да може да се отдаде изцяло на своята страст — политиката.

Читать дальше →