Пленница

Начало книги

Беше приятно топъл ден през ранната есен на 1883 година. Лек ветрец нежно играеше из листата на големите дъбови дървета, наредени покрай дългия път, който водеше към имението Уейкфийлд. Пред огромната двуетажна къща стояха два красиви бели коня, впрегнати в открита карета, и тежко пръхтяха.

Вътре в къщата Томи Хънтингтън крачеше неспокойно напред-назад из обширната гостна с мебели, тапицирани със златист брокат, и нетърпеливо очакваше Кристина Уейкфийлд да слезе при него. Най-после бе взел решение за бъдещето си — решение, засягащо и Кристина — и незабавно бе дошъл да го сподели с нея. Но усещаше, че нервите започват да му изневеряват.

По дяволите, никога не се е бавила толкова, каза си той, като най-сетне спря, застана до прозореца и се загледа в обширното имение Уейкфийлд. Не и преди да започне да облича рокли и да престане да носи косите си свободно спуснати. А сега при всяко негово посещение му се налагаше да чака половин час, че и повече, преди Кристина да се появи.

Читать дальше →