Обичай само веднъж

Начало книги

Пръстите, които държаха гарафата с коняк, бяха дълги и изящни. Силина Едингтън се гордееше много с ръцете си. Показваше ги при всеки удобен случай, както сега. Подаде гарафата на Никълъс, вместо да вземе чашата му и да я напълни. Направи го с друга цел — за да остане права пред него, с гръб към огъня, който очертаваше предизвикателно тялото й през прозрачната вечерна рокля. Той се бе разположил на синята плюшена софа. Даже закоравял женкар като Никълъс Идън можеше да оцени красивото женско тяло.

На лявата й ръка блесна едър рубин, когато пое чашата му и наля коняк в нея. Сватбеният й пръстен. Все още го носеше гордо, макар че бе овдовяла преди две години. Рубини красяха и гърлото й, но даже тяхната красота не можеше да отвлече вниманието от деколтето — толкова дълбоко, че до колана на роклята в стил „Ампир“ оставаха всичко три инча. От високата талия до стройните й глезени материята падаше на прави гънки. Роклята бе в наситен тъмнопурпурен цвят, който отиваше прекрасно и на рубините, и на Силина.

Читать дальше →