Нежен вихър

Начало книги

Пумата бе огромна — сигурно тежеше поне деветдесет килограма и бе дълга не по-малко от два и половина метра. Високо горе в планината, изтегната върху скалата, тя прикова очи на двадесетина крачки по-надолу, където склонът преминаваше в широка площадка. Там, сред високите борове, бяха завързани около две дузини млади мустанги. Макар да не подухваше и най-слаб ветрец, който би довял някаква миризма, те тъпчеха неспокойно земята, защото долавяха присъствието на дивата котка.

Внезапно котката почувства опасност. Тя съзря двамата мъже, поели нагоре по виещата се планинска пътека — водеха още седем коня, за да ги завържат при другите. И двамата бяха съвсем млади и изглеждаха почти еднакво: тъмна, загоряла кожа, свободно спуснати върху раменете черни коси, носеха мокасини, дълги бели набедреници от еленова кожа обгръщаха мускулестите им крака. Единият обаче бе висок; късо черно елече покриваше едрите му гърди, а другият — доста по-нисък, с бяла памучна риза с дълги ръкави, бе препасан през кръста с патрондаш.

Читать дальше →