Наследникът

Начало книги

Двете дами се взряха през прозореца към мрачната, преобразена от зимата малка градина, където се разхождаше момичето. Макар градската къща да бе голяма и в аристократичен район на Лондон, около сградите нямаше достатъчно пространство, на което да бъде придаден „по-пасторален“ вид.

Лейди Мери Рийд, тяхната домакиня, се бе погрижила добре за своята градина, докато повечето й съседи се задоволяваха само с морава. Затова можеха да бъдат сигурни, че ще открият винаги племенницата си Сабрина там, независимо кое време на годината беше.

Те продължаваха да наблюдават мълчаливо и замислено момичето. Алис Ламбърт гледаше намръщено. Сестра й Хилари, която беше с една година по-голяма, изглеждаше още по-унила.

— Струва ми се, че никога не съм била толкова неспокойна, Хилари — прошепна Алис.

— Аз също, ако искаш да знаеш — отвърна с тежка въздишка Хилари.

Трудно можеше да се разбере по вида им, че са сестри. Хилари приличаше на баща им, висока, болезнено слаба, с кафеникава коса и светлосиви очи. Алис беше почти пълно копие на майка им, ниска и пухкава, с блестящи кестеняви коси и тъмносини очи, които придобиваха понякога виолетов оттенък.

Читать дальше →