Лицето на убиеца

Начало книги

— Нещо не е наред.

Това бяха първите думи, изречени нетърпеливо от Минго. Дори в сенките на парка другият долавяше безпокойството му.

— Какво има?

Гласът му беше овладян, с мек тексаски акцент. Наближаваше четирийсет, беше с десет години по-възрастен от Минго и далеч по-опитен. Въпреки това нервността на по-младия го свари неподготвен.

— Халил го няма от три дни. Не знам къде е. Когато се върна преди два дни, първата му работа беше да се срещне с някакъв тип, когото не познавам. Наел е стая в Такубая, недалеч от жилището на Халил. Видях ги заедно в едно кафене.

— Как изглежда?

— Плешив, около четирийсетгодишен, пълен. Прилича на чиновник. Много сериозен. Нито веднъж не се усмихна. Тази сутрин в същото кафене се срещнаха с Ахмад.

— Тримата ли?

— Да.

Това противоречеше на строгите правила на оперативната дисциплина. Минго постъпваше правилно, като го докладваше.

— Добре.

По едно време всички станаха някак напрегнати и нервни. Нещо се беше случило. Нещо важно.

Читать дальше →