Дивият рай

Начало книги

Високата и стройна млада жена със златисторуса коса, която се суетеше около масата в стаята, стрелна искрящите си зелени очи към близката врата отляво и въздъхна. Въздишката накара по-малката й братовчедка Лоран да отвърне поглед от прозореца и да запита:

— За бога, Корин, защо си толкова нервна?

След това отново впери очи в стъклото, сякаш хипнотизирана от мразовитата гледка отсреща. Центърът на Бостън изглеждаше толкова скован — редиците от дървета се огъваха под безмилостния вятър, проправящ си път между Бейкън стрийт и тяхната къща.

Дори и през април Бостън не беше приятно място за живеене. Студените месеци, острите ветрове и принудата да си стоиш вкъщи, влияеха на настроението им. Корин бе станала по-капризна от всякога, а иначе добросърдечната Лоран бе често мрачна.

— Изглежда пролетта въобще няма да дойде тази година — въздъхна Лоран, докато докосваше пурпурночервените завеси.

Корин вдигна поглед, златистите й вежди се смръщиха над прекрасните, смарагдови очи.

Читать дальше →