Декстър: Острието на ножа

Начало книги

Нищо не е възможно без Хилари, абсолютно нищо.

Бих искал също да благодаря на Хулио, семейство Броколи, Дякона и Айнщайн, и — както винаги — на Беър, Пук и Тинки.

Освен това съм задължен на Джейсън Кауфман за твърдата му и мъдро насочваща ръка и на Ник Елисън, чието присъствие променяше всичко.

И отново тази лупа, провиснала толкова пълна и ниска в тропическата нощ, отекваща под смразеното небе с този скъп, познат глас от сенките право в трепетните уши на Мрачния странник, уютно сгушен на задната седалка на доджа на предполагаемата душа на Декстър.

Тази пакостлива луна, този гръмогласен, хитро надничащ Луцифер, който крещеше през пустото небе към тъмните сърца на нощните чудовища долу и ги свикваше на веселите им игрища. Зовящ всъщност онова чудовище там, зад олеандъра, набраздено като тигър от лунната светлина през листата, с пределно изострени сетива, докато чака точния момент да изскочи от сенките. В тъмното е Декстър, вслушан в ужасните прошепнати внушения, които безмълвно се изливат върху сенчестото ми скривалище.

Читать дальше →