Без светлина

Начало книги

Той вървеше бос в тъмнината през добре подстриганата и влажна морава, а топлият бриз от Мексиканския залив развяваше навитите до прасците крачоли на копринената му пижама. Беше гол до кръста и въпреки понатежалото през последните двадесетина години тяло, мускулите му бяха все още стегнати за петдесет и осем годишната му възраст. Беше красив мъж и го съзнаваше, затова всеки ден вдигаше тежести и се печеше по половин час на брега, за да поддържа фигурата си и мургавия тен. Косата му бе започнала да пооредява и сега я оставяше по-дълга от преди, като прошарените бакенбарди бяха сякаш нехайно пригладени назад, сливайки се с посребрените му слепоочия.

Хванал висока чаша с лед и ром, той вървеше към кея, издаден в тъмния залив, където един хидроплан бръмчеше в нощното море. Червено-белите му светлини проблясваха и виенето от перките започваше да замира, докато той се приближаваше към двамата мъже на пристана, чакащи да го закрепят за пилоните.

Читать дальше →