Когато мъртвите се пробудят

Начало книги

— Наздраве, коменданте.

Хенинг вдигна картонената кутия с вино „Гато Негро“ във въздуха и пи, загледан в металната паметна плоча на тротоара. На мястото, където Улоф Палме1 бе убит преди шестнайсет години, сега лежеше една-единствена изсъхнала роза. Хенинг приклекна и прокара пръст по гравираните букви.

— По дяволите — рече той. — Всичко се влошава, Улоф. Все повече и повече.

Главата му щеше да се пръсне от болка, но не защото бе изпил твърде много вино. Хората, които минаваха по улица „Свеавеген“, бяха забили поглед в земята, а някои дори притискаха слепоочията си с ръка.

По-рано тази вечер въздухът бе настръхнал от напрежение, като при приближаваща буря. Невидимият заряд бавно и неусетно бе нараствал и сега електрическата му сила ставаше непоносима. На нощното небе не се мяркаше нито едно облаче, далечината мълчеше без признак за гръм, всяка надежда за спасение гаснеше. Безформеното електрическо поле, макар и невидимо, напомняше неумолимо за присъствието си.

Читать дальше →