Idee Fixe

Начало книги

Александър Савичев бе убит в 9:17 часа сутринта, точно когато отпиваше третата глътка от студения лимонов сок, удобно излегнат на терасата на вилата си.

На Александър Савичев дори не му хрумваше да умира. Скритото под копринената риза сърце биеше съвсем по младежки, белите му дробове изсмукваха морската прохлада като климатици, а интуицията му мълчеше. Весело примижваше срещу новороденото слънце и блестящия като фолио морски пясък.

Имаше намерение след десетина минути да закуси (както винаги: прясно мляко от тукашните селяни, рохко яйце и топли сандвичи с мармалад от сливи), а след още час да седне на пишещата машина и като сложи нов лист, да напише: „Александър Савичев бе убит в 9:17 часа сутринта…“

Идеята за тази повест се роди миналата есен в същата вила. Дори запомни времето — 9:17. Всичко стана някак съвсем лесно и неочаквано. В началото над покрива кръжеше черна врана, после единственото огледало в банята падна и се разтроши на парчета. И тъй като трябваше да се избръсне пред едно от тях, Александър Савичев се поряза и изцапа цялата мивка. Точно тук, над окървавената мивка, се роди идеята за бъдещата повест, и като всеки здрав и силен младенец, въпросната идея се измъкна от глъбините на лявото му полукълбо и пропищя радостно. Александър Савичев (той впрочем бе опитен акушер на идеите) я потупа по розовия пъп, изми я, подсуши я старателно и я пусна на свобода да потича по топлия пясък. „Добра идея — помисли си Александър Савичев, — как убиват самия мен…“

Читать дальше →