Магията на Волкхавар

Начало книги

Когато златната колесница на слънцето, теглена от шест жълти коня, които издишаха през ноздрите си розов дим, почти достигаше хоризонта, навън се спускаше здрач и като тъмна вдовица хвърляше булото си над земята. Много преди този час Шайна, робинята, се връщаше в долината с козите на господаря си.

През пролетта тя не водеше козите на паша в планината всеки ден. Това бе работа на младия Аш, сина на господаря. Но той често се напиваше и затова всеки пети или шести ден, докато младият Аш лежеше и хъркаше под завивката от меча кожа, предизвиквайки съжалението на всички демони в къщата, жената на стария Аш викаше робинята и я изпращаше с козите.

Шайна приемаше безропотно задачата. Господарите й не обичаха тя да седи по възвишенията без никаква работа, докато е с козите. Караха я да взима със себе си дрехите за пране и кърпене, което означаваше, че трябваше да носи на гърба си тежка кошница, докато се изкачва и спуска на връщане от планината. Непрекъснато се налагаше да следи с поглед козите и ръцете й да са свободни, защото животните бяха доста диви и често го доказваха. И въпреки това в планината беше хубаво. През пролетта поляните бяха обсипани с цветя и през тях си проправяха път бързи сребристи поточета от топящия се лед. Върховете на планината бяха толкова близо. Всеки имаше своя, различна от другите форма и цвят, който се менеше непрекъснато според нюансите на небето: понякога изглеждаха метално сиви като острието на кама, понякога бяха забулени от мъгла и приличаха на неподвижни облаци. За жителите на селото всеки имаше свое име и повеля, свързана с него — Заслон на феята, Студената канара, Черният връх. Някои бяха свети места, а други всяваха страх.

Читать дальше →