Бегачът

Начало книги

Малко след три сутринта Сам Драйдън предаде нощта си на безсъницата и отиде да потича по дъсчената пътека. Хладната влага във въздуха се лепеше по тялото и филтрираше светлините на Ел Седеро от лявата му страна. Градът се плъзгаше край него в мъглата като танкер. От дясната му страна беше Тихият океан — черен и мълчалив в нощта като края на света. Екът на стъпките му върху старите дъски се връщаше в мрака от всички страни.

Да не спи не беше нещо лошо. Спането водеше сънища за по — щастливи мигове, които по свой начин бяха по-лоши от кошмари.

Живачните лампи над главата му хвърляха светлина в мъглата. Виеха се като змия в южна посока. Последната от тях се губеше в мрака, където дъсчената пътека свършваше при канала. От време на време Драйдън минаваше край някой лагерен огън на брега и дочуваше откъслеци от разговор, усилвани от мъглата. Ниски гласове, смях, струпани силуети, осветени от пламъците. Проблясъци от живота такъв, какъвто би могъл да бъде. Това, че ги виждаше, го караше да се чувства като натрапник. Като призрак, който минава край тях в мрака.

Читать дальше →