Малката стопанка

Начало книги

Всичко беше прекалено.

Вечнозелените растения, очертаващи посипания с пясък коловоз, бяха прекалено високи и засадени едно до друго, така че беше почти невъзможно да се погледне през тях към неголямото, но въпреки това определено показно имение. Масивните врати на главния вход на „Темпъл Манър“ бяха два пъти по-високи от необходимото и наполовина по-широки от нормалното. Две зинали лъвски глави стояха отстрани на входа, а тежки медни халки висяха прокарани през плоските им носове.

Трябваше да се преодолее грамадният коридор, в който хаотично бяха поставени кръгли маси, отрупани с неимоверно количество цветя. Покрай облицованите с ламперия стени бяха наредени като стражи излъскани до блясък доспехи. Най-накрая се преминаваше под безвкусен полилей от злато и кристал, почти с размерите на каретата за коронацията на принца, и се влизаше в Пурпурния салон.

Стаята по драматичен начин отговаряше на името си, тъй като наистина беше прекалено пурпурна. Множеството огромни мебели бяха тапицирани в най-различните оттенъци на този кралски цвят. Кадифените драперии, които украсяваха дузината високи до тавана прозорци, бяха изработени от тежко пурпурно кадифе. Дори по килимите бяха извезани прецъфтели алени рози.

Читать дальше →