Превъзходство

Начало книги

Отне ми почти две години, докато започна нов роман, след като приключих първия — „Покорство“. Не беше писателски блокаж — макар да вярвам напълно в това проклятие. По-скоро беше невъзможността да открия отново магията, която ме бе вдъхновила да напиша „Покорство“. Беше нещо като страх — че ще се проваля, че писането на роман е прекалено трудно, че нещо много сериозно ще се обърка.

А имаше и нещо друго: нямах добра идея.

Аз не съм от писателите, които пишат спонтанно. За съжаление, не съм и от хората, които могат да творят на компютъра във влака или пък да напишат веднага няколко реда, щом се събудят сутрин, а след това да ги излъскат, докато се превърнат в добра проза. Аз съм много по-методичен от това; много по-скучен.

Търсех добрата идея месеци наред. Чудех се кое ще е това, което ще ме въведе във Втория Роман. (Започнах да го пиша с две главни букви, сякаш те щяха да ми помогнат да изтръгна това странно нещо от неизвестното.) Исках да го напиша с лекота и грация. Да е нещо готино, свежо, различно. Нямах особено добра представа какво ще е, каква книга ще се получи, но знаех със сигурност две неща: исках да се пробвам в мистериите на заключените стаи и да напиша книга за книгите.

Читать дальше →