„Щом огънят и розата станат едно“ (Драматизмът на Т. С. Елиът)

Начало книги

Може да се опори дали Т. С. Елиът е най-големият или един от най-големите англоезични поети на 20-и век. Но безспорно е, че той е най-популярният. Оказал е влияние върху поезията далеч отвъд пределите на Великобритания и на англоезичния свят. Още през 1939 г. в Япония започва да излиза списание „Аречи“, което значи „Пуста земя“ — по едноименната поема на Елиът. Между неговите преводачи по света са поетите Георгиос Сеферис, Еуженио Монтале, Артур Лундквист, Хуан Рамон Хименес, Ханс Магнус Енценсбергер. Неговите ученици и подражатели са навсякъде и днес.

И в България Елиът се радва, струва ми се, на голяма популярност. Стиховете му са оказвали както в преводите на Цветан Стоянов от 60-те години, така и в оригинал значително влияние върху много български поети от различни поколения. Парадоксално е при това, че настоящето издание е първият самостоятелен сборник с избрани стихотворения на Т. С. Елиът на български език. Досега са излизали преводите на Цветан Стоянов в антологията „Съвременни английски поети“ (1969 г.) и в избраните преводи на Цв. Стоянов, публикувани посмъртно (1984 г.), преводът на Вл. Свинтила на „Четири квартета“ и други някои инцидентни публикации в пресата. Излизал е през 1980 г. и неголям том с избрани критически произведения на поета, който освен за родоначалник на академичната съвременна поезия в англоезичния свят се смята и за родоначалник на т.нар. „нова критика“. Пиесите на Елиът още не са превеждани.

Читать дальше →