Черен спомен

Начало книги

Бягаше през гората, без да поглежда назад. Очите й бяха широко отворени; пот течеше от двете страни на лицето й; сърцето бумтеше. Трябваше да излезе, да избяга колкото е възможно по-далече.

Всичко изглеждаше като ужасен кошмар, но беше напълно реално.

Спря и се ослуша. Не чу нищо, освен собственото си пресекливо дишане.

Продължавай, насърчи се сама, на ръба на истерията. Продължавай колкото може по-тихо под зеления покрив на дърветата.

Беше се изгубила в голямата гора, но нямаше значение, че не знае къде се намира; единственото важно нещо беше да избяга, да намери помощ. Гората все някъде щеше да свърши, а след нея трябваше да има къщи, село. Там щеше да е в безопасност.

И тя продължи да бяга между дърветата, покрай храстите и над откършените клони, които хрущяха под стъпалата й.

Ако можеше да намери някой да й помогне. Търсеше с поглед нагоре и наоколо, но не спираше да се движи.

Изведнъж земята под краката й поддаде и тя падна. Рамото й се блъсна в нещо твърдо; извика от болка. Прекатури се още по-нататък и в следващия миг сякаш чук удари черепа й. Остана легнала по гръб, вперила поглед в тъмносивото следобедно небе, с ръка, притисната под тялото. Отнякъде чу звук на капеща вода. О, господи, каква болка…

Читать дальше →