Нишките на съдбата

Начало книги

— Нели?

— Тук съм, лейди Сюизън — отвърна тихичко слугинята, познатият й глас проряза лондонската нощ.

— Не трябва да ме наричаш така! — изсъска Сюизън, стиснала с две ръце високия перваз на прозореца на мазето.

В тона й се долавяха страх и напрежение. Слугинята изстреля цветиста ругатня на келтски.

— Нели!

— О, да, добре.

Прислужницата бе клекнала на тротоара току над господарката си. Русите й плитки се допираха до влажния прозорец. Когато лицата им се изравниха, Нели рече:

— Мора. — Името сякаш излезе с огромна мъка от устата й. — Но не виждам защо трябва да се преструваме, когато наоколо няма никой, освен плъхове, котки и подгизнали от джин пияници.

Ръцете на Сюизън започнаха да треперят.

— Налага се да се преструваме. Ако не бъдем по-предпазливи, ще се озовем в Нюгейтския затвор в очакване да увиснем на бесилката.

Слугинята доби на мига сериозен вид и попита:

— Значи сте ги намерила?

— Да, бяха скрити в някакъв разнебитен стар сандък под каса бренди.

Читать дальше →