Истината

Начало книги

Седя и пиша в затворена стая с врата без дръжки. Прозорецът също не се отваря и стъклото му е бронирано. Опитах да го счупя. Не от желание да избягам и не от яд, просто исках да се убедя. Масата ми е от орехово дърво. Хартия има в изобилие. Разрешават ми да пиша. Само че никой не чете написаното. Въпреки това пиша. Не искам да съм самотен, а не мога да чета. Каквото и да ми дадат за четене, е пълна лъжа, буквите започват да танцуват пред очите ми и губя търпение. Написаното в книгите изобщо не ме интересува от момента, в който разбрах как наистина стоят нещата.

Много се грижат за мене. Сутринта — вана, топла или със стайна температура, с тънък аромат. Открих по какво се различават дните на седмицата: всеки вторник и всяка събота водата мирише на лавандула, а през останалите дни на иглолистна гора. След ваната — закуска и посещение на лекаря. Един от младшите лекари, не помня името му (не че паметта ми не е наред, просто сега се старая да не запомням несъществени факти), се интересуваше от моята история. Два пъти му разказах всичко, а той записа разказите ми на магнетофон. Вероятно вторият запис му беше необходим, за да сравни двата разказа и така да намери какво в тях се повтаря. Казах му какво мисля за това, казах също, че детайлите не са съществени.

Читать дальше →