Годежът

Начало книги

Кроеше се нещо лошо.

Като се опитваше да запази спокойствие, лейди Марджъри Ентуисъл слушаше с престорен интерес разговора между Фредерик, принца на Уелс, и Боу Неш, градоначалника, наричан от всички „краля“ на Бат. Но погледът й се отклони от събеседниците й и се спря на известния с неприятните си вести уелсец, който си проправяше път през изпълнената с хора Зала за пиене на минерална вода.

„О, мили боже, пак ли татко с неговите интриги?“ — изплаши се Марджъри.

— Зле ли ти стана, скъпа? — попита я Боу.

Увисналата му двойна брадичка се набръчка, а в думите му се прокрадна тревога. Подобно изражение не му отиваше, защото Боу Неш беше човек, създаден за веселие.

— Разбира се, че не — излъга тя, поглеждайки към вратата. Дали не беше дошъл най-после баща й?

— Струва ми се, че това е Мегрет — каза Боу, като гледаше с присвити очи към тълпата.

— Мегрет ли? — учуди се принцът, а дребната му глава се разклати на тънката шия и около него се вдигна облак от пудра за перуки. — Човекът е позакъснял. Кой е той?

Читать дальше →