Едем

Начало книги

В изчисленията имаше грешка. Вместо да преминат над атмосферата, те се врязаха в нея. Корабът пронизваше въздуха с грохот, който цепеше тъпанчетата. Пресовани в хамаците, хората усещаха напрежението на амортизаторите, предните екрани пламнаха и угаснаха, възглавницата от нажежени газове, притискаща носа, стопи външните обективи, спирането беше закъсняло и недостатъчно. Кабината се изпълни с воня на изгоряла гума, под пресата на претоварването всички ослепяваха и оглушаваха, идваше краят, но дори това не бяха в състояние да помислят, всичките им сили не стигаха, за Да разширят гръдния кош, да поемат дъх — това вместо тях правеха все още работещите кислородни пулсатори, помпеха ги с въздух като спукани балони. Изведнъж ревът стихна.

Запалиха се аварийните лампи, по шест от всяка страна, хората се размърдаха, алармен сигнал червенееше над пулта на двигателя, нацепен и сплескан като хармоника, по пода шумоляха парчета от изолация, от плексиглас, грохотът беше утихнал — всичко бе погълнато от глух нарастващ писък. — Какво се… — изхриптя Докторът, като изплю гумения Мундщук.

Читать дальше →