Четиринадесето пътешествие

Начало книги

Дадох ракетата на ремонт. Последния път минах много близо до Слънцето и всичкият й лак се олющи. Началникът на работилницата ме съветва да я боядисам зелена. Още не зная. Преди обяд подреждах колекцията си. Козината на най-красивия гаргаун е пълна с молци. Наръсих я с нафталин. След обяд — у Тарантога. Пяхме марсиански песни. Взех от него Две години сред курдлите и осмьолите на Бризард. Четох до разсъмване — много интересно.

20.VIII.

Съгласих се със зеления цвят. Началникът ме уговаря да си купя електронен мозък. Имал един за продан, съвсем запазен, малко използван, с мощност дванадесет парни души. Каза, че днес без мозък никой не смее да мръдне по-далече от Луната. Колебая се, защото струва доста. Цял следобед четох Бризард — увлекателна книга. Срам ме е да кажа, че никога не съм виждал курдел.

21.VIII.

Сутринта — в работилницата. Началникът ми показа мозъка. Настина е запазен, с батерия вицове за пет години. Което изглежда решава проблема с космическата скука. Ще се смеете и през най-дългото си пътешествие — каза началникът. Когато батерията се изтощи, може да се сложи нова. Поръчах да боядисат кормилните плоскости червени. А за мозъка ще си помисля още. Четох Бризард до полунощ. Дали и аз да не отида на лов?

Читать дальше →