Пътеките на желанията

Начало книги

Тамара мислеше, че е излязъл, но той още беше в колибата и лежеше в люлеещото се легло. Изглеждаше изпит и студен.

— Съжалявам, Рам! Търся онези фотографии на децата.

— Виж в онази кутия.

Жестът на ръката, сочеща стоманената кутия, бе толкова вял, а това така неприсъщо за него, че тя си позволи да попита предпазливо:

— Добре ли си?

— Би могло да се желае и повече.

Той вярваше, че признанието утвърждава и задълбочава нещастието и затова тя продължи да е нащрек. Търпеливо изчака той да каже:

— Диария.

— Можеш да кажеш още нещо.

— Унизително е.

Явно Боб грешеше — той наистина имаше чувство за хумор.

— Ще попитам Кара — предложи тя. — Тя трябва да има нещо за малките.

— Но в никакъв случай хот-дог или млечен шейк — поясни Рамачандра и жената се разсмя; толкова на място бе казаното. Основната храна на Н-дифите беше обезкостеното месо на поро и меките сладки плодове на ламабатата.

— И пиене да има в изобилие. Ще напълня и това. Ломъкс няма да помогне.

Читать дальше →