Грънчарското колело на рая

Начало книги

Носена от течението, подмятана от вълните, влачена страхотно с цялата мощ на океана, медузата се рее из морските глъбини. Светлината минава през нея, а мракът я изпълва. Носена, подмятана, влачена от едно на друго място, защото в дълбините на морето няма други посоки освен по-близо и по-далеч, по-плитко и по-дълбоко, медузата виси и се полюлява; пулсът й протича бърз и повърхностен през нея, докато тласкания от луната океан пулсира с мощния си всекидневен ритъм. Увиснало, полюляващо се, пулсиращо, най-уязвимото и безплътно същество намира защита в необуздания и могъщ океан, на когото е поверило съществуването, движението и волята си.

Но ей ги — предизвикателно се надигат континентите. Право отпред каменисти шелфове и скални канари щръкват от водата във въздуха — този сух, ужасяващ Космос от сияние и несигурност, където нищо не поддържа живота. И ето, ето теченията повеждат в погрешна посока, а вълните извършват предателство, прекъсвайки безкрайния си кръговрат и се хвърлят с рев нагоре към скалите и въздуха, разбиват се…

Читать дальше →