Бавно като империите и дори по-бавно от тях

Начало книги

Само през първите десетилетия Земната лига изпращаше кораби извън системата, до далечни звезди и дори по-нататък. Търсеха съвсем чужди светове, без следи от дейността или колонизирани от Основателите на Хейн. Всички Познати светове се бяха върнали към Хейнското начало. Но жителите на Земята, които хайнитите не само снабдяваха с всичко необходимо, а и ги бяха спасили, бяха дълбоко възмутени. Те пожелаха да излязат от семейството и да намерят нещо ново. Хейнитите, като досадни родители, които разбират децата си, подкрепяха търсенията им и им предоставяха кораби и доброволци.

Всички доброволци в екипажите на Свръхдалечното търсене имаха една особеност: бяха побъркани.

И наистина, откъде накъде един здрав човек ще тръгне да събира информация, която няма да бъде получена пет или десет столетия? Интерференцията на космическата маса все още не бе изключена и затова мигновена връзка можеше да се осъществи само в радиус от 120 светлинни години. Изследователите бяха принудени да се намират в пълна изолация. И, разбира се, не им беше ясно какво ще намерят, когато се върнат — ако се върнат. Нито едно нормално човешко същество, изпитало върху гърба си изместването на времето дори само за няколко десетилетия полет между световете от Лигата, не би приело доброволно участие в пътешествие във Вселената, което ще продължи векове. Така че разузнавачите бягаха от действителността, те бяха луди.

Читать дальше →