Завладей българите!

Начало книги

— Егати тъпотията! — изсумтя Петър Друсев и изключи телевизора. То бива, бива тъпи реклами, ама чак пък толкова! За естет като него, закърмен с нежната проза на Борис Виан и кървавата поезия на ранните "Пинк Флойд", рекламата на въпросния продукт беше меко казано малоумна. Особено пък нарушаването на четиристъпната ямбична схема, въведена от първия стих… Това вече беше направо не-прос-ти-мо!

"Авторът на тая реклама трябва да бъде подложен на всички онези гадости, които направиха на бедната Жустин…" — помисли си ядно трийсетгодишният Петър, след което собственоръчно си удари звучна плесница. Беше се заклел тържествено пред Горгондзола, че ще направи всичко възможно, за да забрави за Маркиз дьо Сад (най-любимия си писател) и всеки път, когато съзнанието му скокне към бленуваните сцени на изтезания и содомии, ще си удря шамар и ще си пуска любимата й песен "Child In Time", от която му се повдигаше. Е как няма да му се повдига? От тази песен според него се бе пръкнал целият омразен хеви метъл с всичките му там писъци, трясъци, крясъци, джангъри, дандании и гюрултии.

Читать дальше →