Там, където тревата е черна

Начало книги

— „Дружба“ 1 — казах аз и затръшнах вратата.

— Немаш проблеми — измърмори шофьорът полугласно, смъкна стъклото с няколко сантиметра и изхвърли недоизпушения фас през прозореца. После запали двигателя и таксито плавно се понесе по заснеженото Цариградско шосе.

— Ама голям студ, а? — попита ме той, а дясното му око играеше дяволито.

— Студеничко си е — съгласих се аз, загледан в огледалото за обратно виждане. Орлов мост постепенно се смаляваше, докато в един момент заприлича на миниатюрно преспапие, в което се развихря снежна буря, щом го разклатиш. После изчезна съвсем.

Обърнах се към спътника ми. Той се взираше съсредоточено в пътя, сякаш опитвайки се да види нещо, намиращо се отвъд плътната пелена от снежинки, прехвърчащи наоколо.

— По радиото казаха, че днес бил най-студеният ден от 1978-ма насам — продължи той. — А зимата на 78-ма беше наистина студена. Но ти сигурно не я помниш изобщо, щот’ не си бил роден.

Читать дальше →