КОЛизия ((или историята на КОЛю и КОЛийн))

Начало книги

Когато наближи КОЛеда, КОЛективът на КОЛхоза от село КОЛодрум (известно както с невероятния дух на КОЛективизъм, царящ между жителите му, така и с успешно приватизирания завод за КОЛчета, КОЛела и КОЛофон) калеса КОЛегата КОЛю за КОЛедар. КОЛю бе едър като КОЛиба и умен като КОЛоездач, имаше глава като КОЛба и ръце като КОЛони, а яката на ризата му беше винаги КОЛосана, ето защо, щом го зърна да лочи жадно КОЛастрата направо от халбата, КОЛежката КОЛийн веднага КОЛеничи пред него:

— КОЛко искам да ми станеш КОЛонизатор!?! — прошепна тя и получи КОЛики от вълнение (вероятно трите килограма КОЛендро, които бе изяла за закуска, си казваха своето).

КОЛю се ухили, оправи мустаците си, пооредели от болезнената КОЛа-маска, която фризьорът КОЛев му бе направил сутринта, и я сложи на КОЛяното си. Падаше си по нея още от КОЛоквиума по КОЛоритна КОЛебливост на КОЛбасите — ето защо не можеше да повярва на случилото се и го мислеше за КОЛективна халюцинация, породена от вибрациите на локаторния КОЛектор, бучащ точно зад гърба им. Накрая събра сили, преглътна мазната храчка, насъбрала се в гърлото му, и нежно каза:

Читать дальше →