Спокоен живот

Начало книги

Минаваше полунощ. Джони от половин час се мъчеше да заспи, но нещо му пречеше. Не знаеше какво — можеше да е от жегата, но не беше много топло. Вечерта температурата беше значително по-ниска в сравнение с деня. Може да се кажe, че дори беше прохладно. Не, не беше жегата. Може би защото цял ден не бе правил нищо /освен да спи и гледа телевизия/ и сега не беше изморен. Той стана, навлече бермудите, обу чехлите и тихо, за да не събуди майка си, се измъкна навън. Беше много приятно, подухваше прохладен вятър, изобщо картината беше съвсем друга през нощта. Денят беше топъл като останалите летни дни, но нощта … нощта беше нещо съвсем друго.

Краката му го понесоха по инерция към дъба, които стoеше на около 50 метра от нeговата къща. Това беше любимото му място. За него беше като чистилище, свято място. Дървото беше, един вид, като изповедалня. Джони седна под него, облегна се на ствола му и усети полъха на вятъра. Съзнанието му витаеше в отминали дни и събития. Сети се за една негова братовчедка, която беше целувал тук, на това място. Помисли си колко ли време беше минало от тогава — 6–7 години, не беше сигурен.

Читать дальше →