Лен и Линда

Начало книги

Ленард шофираше стария си Олдсмобил по шосе №5 на път за Кинкгроув. Беше една от онези свежи сутрини, когато слънцето на пук на студената зима изгряваше с обещанието за един ясен и слънчев ден, макар и с разбираемите ниски температури. Снегът хрущеше под зимните гуми на колата. В купето беше топло, парното работеше на максимум и успокояваше с бученето си. Ленард врътна копчето на радиото, за да внесе малко разнообразие. Чу се музика, приятна. Някаква групичка свиреше и мелодията беше добра по един не особено ангажиращ начин. Лен така и не можеше да ги запомни тия нови групи. Имаше чувството, че никнеха като гъби след дъжд. Днес ги има, утре идват други. И това го дразнеше. Нямаше ги вече ония стари времена, когато рокът си беше рок и музиката — музика.

Започна емисия новини. За чиновник, какъвто беше Лен, следенето на новините бе едно от задълженията във фирмата, в която работеше. А и времето му минаваше по-бързо. Но сега не му беше до никакви новини. Пътуваше към Кинкгроув, или по-точно към една вила на 4-5 км от градчето. Щеше да прекара уикенда си там заедно с най-красивата жена на света. На 34 години беше щастливо женен от 1 месец и два пъти повече въодушевен от перспективата за следващите 48 часа. Линда, съпругата му, бе жена с красива усмивка, русо-кестенява коса и умни очи. Тя работеше нещо, свързано с рекламния дизайн, но какво точно, Лен все още не бе проумял.

Читать дальше →