Веселото гробище

Начало книги

Бончо Гладиатора я видя да се промъква зад гърба му и застина - приведен към гроба, а в ръцете си стискаше сноп плевели. Знаеше си, че така изглежда смъртта - старица, която бавно се приближава към него, за да вземе искрата му. Сянката ставаше все по-голяма, разстилаше се наоколо, плъзгаше се змийски пред него и той очакваше последния си миг, когато тя ще го обгърне с мрак и лед.

- Бончо, що дириш тук по залез? - чу зад себе си дрезгавия й старчески глас.

Знаеше си, че не се ходи по мръкване на гробището. Но не го беше страх от мъртъвци, вампири и таласъми, а само от смъртта.

- Хвана ме - прошепна той, а му се искаше да вие толкова силно, че да изплаши дори нея. Изправи се, но без да се обръща. Адамовата му ябълка хем искаше да изскочи от него, хем го затискаше и той не можеше нито да я спре да подскача, нито да диша.

- Бончо, ти да не си глух бе? - попита отново Оная.

- Свършвай по-бързо! - промълви Бончо Гладиатора.

Читать дальше →