За кого бие камбаната?

Начало книги

Още като ученичка съм си мислила, че не случайно децата се призовават в класните стаи с камбанка. Прекрасна традиция. Може би, тя ни подсказва, че училището, подобно на черквата и библиотеката, е храм, в който трябва да влизаме смирени, със свалени шапки и пречистени души. „…Народността не пада, там дето знанието живей“. През векове на мрак школото, не по-малко от църковния храм е съхранило нашето българско самосъзнание.

За жалост, през последното десетилетие образованието също е в кома. Расте броят на неграмотните. А не е ли невежеството склад, от който излизат българските престъпници и социални отломки? А тия, които на хартия се ограмотяват, често знаят по-малко, мислят по-малко и се трудят по-малко от своите връстници преди десет-петнадесет години. Не мисля, че са виновни децата, нито учителите. Виновна е безобразната политика на съзнателно потъпкване на просветата от страна на държавата. Проблемите са толкова много и така оплетени и тежки, че би ми трябвало пространството за една повест, за да засегна всички наболели въпроси. Това е като лавина. Започва наглед тихо и безобидно. Няколко снежинки се плъзват леко, после — няколко малки късчета сняг, а накрая — изведнъж маси и маси, които затрупват, задушават и убиват. Лавината, която би могла да погребе нашата просвета, вече е тръгнала.

Читать дальше →