Слугините

Начало книги

„Остави големите приказки за устойчивостта и пестеливостта на българина“ — каза ми веднъж с въздишка един мой приятел — икономист, с когото разговаряхме за ниските доходи и за постоянните инфлационни процеси. — „За да можем все някак да оцеляваме в нашата страна, дължим го само на слугините. Можем да наречем слугинска и цялата си икономика“ — засмя се накрая той.

Замислих се по въпроса и колкото повече мислех, толкова по-страшно ми ставаше. Защото човекът беше прав. В широкия кръг на познатите ми семейства едва ли не във всяко трето жената — майка и съпруга — не си беше в къщи, при мъжа и децата, а на гурбет в Гърция, Испания, Италия, Израел. Една малка част работеха в селското стопанство, но повечето бяха или домашни прислужници „на къща“, както се изразяват те, или болногледачки на възрастни хора. Естествено, срещу минималното за тази страна възнаграждение, което обаче представлява колосална сума за стандарта на България. И често, много често целите семейства — съпруг и деца — се прехранват с нерадостния и робски труд на слугините. Само този труд прави покупвателната ни способност различна от нулева и спасява всички от гладна смърт.

Читать дальше →