Сергеевата зима

Начало книги

Зимата в нашия политически живот се превърна във време на протести, копнеж за промени, горещ гняв и студена подлост, на управленска наглост и насилие, на народен гняв. Сега сме в ядрото на такава една зима, която не е първата, заредена с чувство на омерзение и отвращение, на непоносимост към властта. Зимата, в която Петър Младенов повика танковете, зимата на 1997, в която стагнирахме под управлението на Жан Виденов и, накрая, сегашната, Сергеева зима. Едва ли е само климатично съвпадение, че зими на остро политическо и социално недоволство се случват, когато управлява БСП. Сякаш тази политическа група съдържа фермента на толкова арогантност, престъпност и алчност, че винаги съумява да провокира народния гняв. Смея, обаче, да твърдя, че никога, ама никога досега безпардонната наглост, дебелащината, безумието и алчността на управляващите не са били толкова крайни, до такава степен отвъд представата за човешко достойнство, срам и покаяние, както сега, през зимата на 2009 г. По времето на Петър Младенов танковете, все пак, не дойдоха. Управляващите имаха поне дотолкова срам и страх да не проливат народна кръв и, когато ги уволняват, да си отидат. През 1997 г. също надделя малката капчица почтеност, която се беше съхранила в съзнанието на политиците и те се подчиниха на върховния сюзерен, Народа и си отидоха. Нищо подобно не се очертава днес. През целия си живот не съм виждала толкова наглост, такова дебелашко нахалство, такава безумна жестокост и арогантност, каквато показа парламентарното мнозинство и правителството на Сергей Станишев.

Читать дальше →