Разпилени сърца

Начало книги

Всички знаем тази древна прабългарска легенда за хан Кубрат и неговите синове, на които той показал разликата между здравината и силата на снопа стрели и на една отделна стрела.

„Не се делете, синове мои“ — заклевал ги владетелят — „за да бъдат шатрите ви пълни с деца, смях и доблестна войнска плячка. За да бъде пътят ви светъл и чист, конете — охранени, а когато съзрат знамената ви, враговете да бягат в паника.“

Естествено, бивайки българи, младежите не го послушали, а се разпръснали по всички краища на земята.

Наглед това е само една красива древна легенда. Тогава, след като сме изгубили в пясъците на времето толкова мъдри и прекрасни притчи, легенди и митове, защо още я помним? Защо я знае всяко дете, след като веднъж е разтворило своя буквар? Защо я повтаряме толкова често, че чак е станала банална? И още, защо пред дверите на нашия парламент е гравиран надпис „Съединението прави силата“, призив, който не се смята за толкова нужен и при най — сплотените народи по света?

Читать дальше →