Комунизмът си отиде… Спите ли спокойно, деца?!

Начало книги

„Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!“ Така пеехме през 1990 година. Пеехме и плачехме от радост. Пеехме и с трепет носехме сини лентички на ревера. Пеехме и строяхме от палатки градове на истината. Пеехме и си рисувахме лазурните миражи на едно светло и спокойно бъдеще. Пеехме и скандирахме „Времето е наше!“.

На разсъмване всичко е розово за петнадесет минути макар…

Само че някои призраци се оказаха по-живи от живите и ние още живеем в тяхната сянка.

Не, комунизмът не си отиде. Отиде си мечтата за него. Отиде си наивната, трогателна вяра на нашите майки и бащи, че човек за човека е брат и че скоро ще рукнат реки от блага. Клетите хорица! Те крачеха в строя, изпълняваха петилетните планове за три години, гонеха илюзии и ги кичеха с червени значки. А днес, прегърбени и изнемощели, ровят в боклуците за късче хляб. Ровят и все още сънуват, че някому са нужни, че са в строя. А вие спите ли спокойно, деца?

Читать дальше →