Да погледнем зад воала

Начало книги

Тук, на земята ние хората сме триизмерни същества с пет сетива. Възприемаме Вселената подвластни на ограниченията на материалната си същност. Можем да виждаме света на определено разстояние в пространството, а във времето сме ограничени в нашето „сега“. Останалото е мъгляв свят от спомени и надежди.

Ето с това ни е много трудно да се примерим. Човешкото съзнание е устроено така, че мрази бариерите, ограниченията, спирачките. Едва ли има мъж или жена, които да не мечтаят да знаят какво ще се случи утре, след година, след десет години. Мечтаем също да разбираме какво става в този миг на стотици, хиляди километри от нас или в главите на другите. Завесата обаче е неумолима и продължава да стои затворена. Ние крачим с разранени нозе по житейския си път и незнаем какво ще видим зад следващия завой.

Още от деца се опитваме да заобиколим тази граница. Спомням си, че като малко момиченце повтарях несъзнателномного древни обичай: Хващах една калинка и я държах на върха на показалеца си. После повтарях напевно „Калинке-малинке, покажи ми на къде ще се оженя!“ Очакваше се, че бъдещия жених чака в посоката, в която отлита насекомото. Ако кацнеше на земята работата ставаше ясна: „щях да си остана стара мома“.

Читать дальше →