Черноморската хидра на Доган

Начало книги

Морето е вечно! Като земната твърд, като слънцето, като вятъра. Горчиво-солените му води ще целуват с хладната си и неизменна ласка бреговете български век след век, до края на времето.

Вярно е, че ние, двуногите еднодневки, порим водите му с корабите си, замърсяваме го с кръв, сълзи, мазни петролни петна и си вярваме, че го притежаваме.

Никой не може да притежава морската бездна. Тя е не само вечна, а и свободна. След няколко столетия всички, които сега сквернят водната шир, ще бъдат само прах, а късчетата от костите им ще се смесват с пясъка и мидените черупки.

Но днес Черно море, което мие родния бряг, е оскърбено и озлочестено. Няма ги кърпените мрежи на старите рибари. Няма ги засмените мъже, които пушат пръстените си лули под лозниците в Поморие и Созопол. Няма го волният смях на момичетата с устни като мед и вино, нито топуркането на детски крачета по плажната ивица.

Тук се издигат високи тузарски огради и бетонни бункери. Тук всичко е заграбено от шепа корумпирани негодници и техните родове. Край морето, над родната земя, е паднала сянката на Мордор, сянката на злото.

Читать дальше →